1 jun 2023, 18:21

Болестите 

  Poesía » Verso libre
254 0 0

Болестите

 

Болест - "бол" значи много, "ест" - има.

Това значи - напаст голяма, враг силен.

Болестите са учители чрез болката и ада!

Има нещо, което човекът не иска да гледа, да види, да признае и да прави.

 

Затова се явява учителят този - болестта.

Сестра е тя на ада и смъртта.

Енергията, липсата нейна - тя извиква това "много", болестта.

За да види човек, че дъното е близко!

 

Човек иска или по-скоро не иска, но гледа от слабост и мързел черните дупки.

Черни дупки са болните, старите хора.

Врагове, които се усмихват-лъжат.

Пиянството безконтролно, удоволствията самоцелни.

 

Да не се признава противоположния полюс на Махалото - черна дупка е!

Признаваш яденето - гладуването не - черна дупка е.

Признаваш хубавото, лошото-неприятно - не.

Топлата вода - студената не.

 

Там, само на Единия полюс-край махолов намира се провалът твой.

Някои пък се стягат прекомерно - вода гази жаден ходи.

Гладува - не яде.

И това също дупка за Водата жизнедателна е!

 

Щом ти стане добре много - бягай от там.

Много зле - също.

Другият полюс те зове.

Хората - "полковници" ги аз про-зовавам, които по ум и план живеят.

 

Подредил си е "полковникът-другар" в главата своя план.

И от него не се отклонява.

Но очите дневни - виждат друго.

Умът в мигът решаващ вижда-осъзнава нещо ново.

 

"Полковникът" обаче на предишния си ум вярва.

Не!!

Ти очите си не уважаваш.

Защо не летиш, а пълзиш скучно?!

 

Как да се излезе от дупката тази, от дъното това - болестта.

Както се излиза от дере дълбоко - с усилие, с ад малък.

С на дупките запушването.

С брането на Енергия.

 

Ходиш бос по земята - "ябълка" енергия събрал си.

С вода студена се облял за миг - пак ябълка.

Гладувал си ден един - ябълка е това.

По болестта удар.

 

Дерето изкачваш.

Лекарство-трева горчива приемеш.

Нуждаещият се човек удовлетвориш, лев-два дадеш, човек, наблизо минаващ поздравиш.

Врагът грубо изявен накажеш.

 

Това ябълки са все.

 

Кошницата с "ябълки" се пълни.

От дупката-дупките-дерето си излязъл.

Енергията се трупа, тя не е взрив и лавина.

Не идва от веднъж - а ябълка след ябълка - увеличава се тя.

 

Енергията природна болестта гони, щастието вика.

Амулетите, талисманите - помощници са.

Заслугите всякакви към душите увеличават енергията на човека.

Прославяй боговете, да потрепне духът му божествен, и да живне твоя.

 

На Природата - вода, въздух, земя, слънце - слава, почитание, уважение!

На пътеките очистени от храсти (дупки черни) -  слава.

 

Ура

 

Лесничея

© Леснич Велесов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??