Колко красива е луната...
Но е самотна... като мен...
Може би тя чака някого, но той не идва...
Точно както аз чакам теб... Гледам
луната и сълзите се стичат по бузите ми...
Нежно прошепвам "Обичам Те", но теб те няма, за да ме
чуеш...
Боли ме отвътре... "Обичам Те" прошепвам пак и затварям
очите си... защото само в мислите си
съм с теб...
Явно съдбата ми е отредила така,
любов невъзможна да
изпитам аз...
© Наталия Благоева Todos los derechos reservados
Усмивки.