Красиви очи, очи и сълзи.
Празни души, пробити - боли.
Самотата гори, отвътре гори,
отвътре кърви, ужасно кърви!
Жестоки игри, ножът блести,
тълпата крещи - не мисли, уви:
животът върви, а винаги боли.
Това смазва, нали? Забрави:
все още си ти, сега се спри.
Спри се! Приятел крещи,
бледен мълви за ваште мечти.
Сега прецени, поне тях ти спаси, ...