Боли

3 jul 2008, 9:36

Poesía » De amor

910 0 2

Боли така силно, сякаш

забиват в плътта ми желязо.

Но когато се протягам към него,

не го усещам и разбирам - това е омраза.

Но не към теб, за жалост;

дори не към нея, която не познавам даже.

По-скоро мразя да те чакам,

макар да знам, че си глупак продажен.

Не исках безгрешен да бъдеш

и знаех, че си играя с търпението ти.

Но исках още много малко

време, любов

и доверие

от твоя страна... Какво бе решението ти?

Ти всъщност не реши,

защото не стигна до този краен етап.

Загуби се някъде назад;

искаш да ме преживееш или просто си глупак?

Защо не ме погледна,

когато ви видях един до друг, тя - на врата ти?

Защо не се усмихна пак,

а извърна се смутено? Кажи, какво дължа ти?

Бясна съм, не крия, не!

Мен искаше сякаш, а сега ме замести... Дали?

Скоро ще видиш, така е -

аз съм уникална! Но празнотата днес боли.

Боли.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lauryn_ (Симона)

2009-01-21T23:57:32+02:00

Ууф,жалко,но понякога сякаш са слепи...Хубав стих,успехи =)
Слънчева (Различна)

2008-09-30T14:41:52+03:00

Не исках безгрешен да бъдеш

и знаех, че си играя с търпението ти.

Но исках още много малко

време, любов

и доверие
.....................