Бягам задъхана към
приказната гора.
Дърветата голи
скриват следите ми.
Там на езерото-
призовавам луната.
Паля огъня -
взирам се в пламъка.
Подивяла танцувам.
Острието гали
меката кожа.
Кръвта ми бушува.
Ноктите остри-
душата разкъсаха.
Сърцето, изтръгнато -
още тупти.
Воят на вълците -
писъците ми скри.
Прегризала чувството,
че те няма - (Боли)!
Пръст върху лицето ми -
лице върху пръстта…
© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados