Издрах отново листите,
с кърваво мастило ги покрих.
Не ме е страх от мислите.
Нека да съм буря, огън, стих…
Боли и от усмивките,
ръцете си пак восъчно покрих,
със свещи недогаряни
и със преглътнат вик...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.