Сънувам ли? Или наистина дочувам
стъпките ти в края на нощта?
Ръката ми... О, Боже, става чудо,
задържа плахо твоята сълза!
Очите ти... така са помътнели.
Угаснали са шепата звезди.
Не се обръщай тъжно. Не прикривай
набъбнали от времето следи.
Боли ли те? Защо...? Какво се случи?
(Напомняш ми на някой от преди...)
Поспри да те погледам. Не унивай.
Косата ти... по-бяла от вълни... ...