Боли ме, защото не си до мен,
душата ридае от мъка по теб,
очите се пълнят със сълзи...
стичат се, но когато са сами.
Времето сякаш е спряло.Няма те!
Минутите в дни се превръщат,
оглеждам се къде ли не, да зърна теб,
да запечатам твоят силует.
Нощите ми бяха любими и светли,
тогава те виждах и всичко блестеше,
тялото ми се радваше, щом е до теб,
сгушено в твоето, прекрасен момент.
Кога ще те видя? Къде си?
Въпроси без отговор. Боли ме!
Искам да сме двама отново,
хванати за ръце и болката да изчезне.
© Джимбо Todos los derechos reservados