16 dic 2006, 6:19

Боли ме, но вярвам! 

  Poesía
823 0 3

Боли, боли и все

повече боли. Спри!

Но пак боли.

Защо, защо и не

мога да спра да

питам защо.

Появи се ненадейно

в битието ми и

също така изчезна

като мираж.

С халюцинации и

силно желание

опитвам се да те

видя пак, но освен

болка и отчаяние,

друго не получавам.

Мания си моя и

в агония се моля –

да не мисля,

да не съдя,

да простя и

да се усмихна.

Живея живота си

усмихнато и ведро,

щом здраво е тялото ми,

а душата ми способна

е да мечтае.

И на дъното да се

намирам, пак ще се

издигна щом в доброто

вярвам и за любовта

се боря.

Водя се по течението

на емоциите си и

плавам във водите на

случайностите.

Не искам случайност,

а доказателство за

искреност и любов.
За К.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Почнах да разбирам ... трябва да извличаме мъдрост и послание от всяко преживяване,разочарование и болка.
  • а защо не го получаваме?...и аз ви пращам поздравчета
  • Ще цитирам част от мой любим текст:
    "Боли, когато хубавото си отива, когато всичко свършва пак боли! Търпим, макар от болка свити, търпим, защото знаем, че боли...!"

    Поздрави
Propuestas
: ??:??