"Това, че двама души не са заедно, не означава, че не се обичат, а дори и никога да не бъдат заедно, не означава, че някога ще спрат да се обичат!"
Боля ли те? Пулсирам ли във теб?
Изгарям ли плътта ти като огън?
Смразявам ли кръвта ти като лед?
Но да се отречеш от мен не можеш!
И ти болиш... прерязваш като с нож
надеждите и мислите, мечтите.
Съня ми обладаваш всяка нощ.
Но пак за теб е моята молитва!
Оставяме невидими следи
един на друг след всяка нова среща.
Заклевам те, проклинаш ме - уви!
Любов и страст са още по-горещи!
След всеки изгрев казваме си "КРАЙ",
но залезът магията ни връща.
Преплели сме в душите ад и рай
и пак за глътка обич се завръщаме.
И още ще боли - докато дишаме,
в сърцата си във вечност ще се вричаме.
С копнеж за топли нощи ще въздишаме
и докато ни има, ще обичаме!
© Люба Георева Todos los derechos reservados