Болката, като огнено кълбо се е свила в душата ми. Болката е неистова... Убиха сърцето ми, убиха душата ми, не мога повече да издържа.
Всичко се срути, всичко загина. Душата ми в болката вие сама като вълк срещу луната. Отново съм самотна, ненужна, забравена. Нямам сили да се изправя. Как да продължа да вървя през живота си? Нямам сили дори за това.
Сетих се за мъдреца,който казвал"И това ще отмине"при всеки тъжен или весел момент.Помисли си го сега.Може би ще ти върне силите.
Благодаря за хубавия стих!Прегръдка!
..."Животът е МИГ от Вечността, но достатъчно дълъг, за да бъдем щастливи"...Стихът ти е много тъжен и "тежи"
..................................................
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Informar de una irregularidad
Por favor, avisenos si cree que alguna obra está plagiada o no cumple con el reglamento.
¡Por favor, escribanos sólo como último recurso con una indicación especifica de la irregularidad y si dispone de pruebas!
¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!
Не се отпускай!
Прегръщам те!