Знае ли някой как се живее
само с красиви и светли мечти?
Знае ли някой как се превръщат в химери
и болката как те души?
На мен една надежда гола ми остана...
Вървя по пътя с душа ограбена, обрана.
И търся истина една голяма.
Защо съм тук? И колко ми остана?
Душата ми покой и мир не среща.
И отговорът губи се из лабиринта.
И лутам се, но няма как обратно да се върна.
И трябва нов път да подиря...