Сърцето ми е жива клада,
изгарящо във огън див,
душата ми - разгаряща жарава,
думите минават, но споменът е жив.
Думите, с които ме убиваш ден след ден,
думите-стрела, забиваща се в мен.
Умът ми се бунтува, сърцето пак крещи -
отивай си, махни се, не ме докосвай ти!
Животът ми замина в поуки и сплетни
да любя и разлюбвам - омръзна ми... прости!
Как иска ми се малко, мъничко поне
спокойно да живея, в любов, без страхове... ...