Жадни лъжи изпиват ме
в мрака. Оловни сълзи
ме настигат. Смазват ме
в здрача. Невинни очи
изстиват, спъват ме
и се влача. Гонят ме мечти,
аз не плача. Разкъсват ме
в тъмнината. Кървави думи
в душата, повалят ме
на земята. Погребват ме
червеите на съдбата.
Оглозгват ме
с железни челюсти - жива...
но аз и на теб, и на тях
отдавна съм простила.
© Ирена Чинтова Спасова Todos los derechos reservados