След теб остана само болка,
след теб животът ми е като филмова ролка.
Ти сърцето ми разби,
омота ме с лъжи,
мечтите рухнаха и разбери,
че животът ми беше ти,
бавно стичат се сълзи от моите очи.
Навън вали,
пред мен пак появява се лицето ти.
Защо не мога аз да те намразя,
защо продължавам чувствата си да газя,
знаеш ли, че си най-погрешната ми стъпка,
но и най-горещата ми тръпка.
Защо погледът ти ме следи,
а усмивката ти пак слънцето заслепи.


Снощи в съня ми пак се появи
и вълна от чувства в мен се разби.
Облян във сълзи,
насън пак крещя името ти.
Не разбираш ли, БОЛИ.
Само теб аз желая,
едва ли някой ден ще мога да те забравя,
ти си жената, от която се нуждая.
Гледам към черното небе,
очите пълнят се със сълзи,
сърцето започва в ритъм по-бързо да тупти,
а навън дъждът продължава да вали.
Облян във спомени, падам на колене,
държа твоята снимка в моите ръце.
Само ми кажи от теб как да се откажа,
ти ме научи да обичам, но не и да мразя.
От сърцето си не мога да те изтръгна,
ако можех, времето назад щях да върна,
но пак щях да те целуна и прегърна.