2 nov 2013, 17:37

Болка 

  Poesía
506 0 0

Ах, нима това живот е,
щом изгарям всеки ден.
В затвора мой едничък
държа се вечно в плен.

Горя в пламъци от ада,
не виждам никъде пътека.
Зад усмихната фасада
търся аз утеха.

Но пътека тъй и няма,
умирам бавно аз.
Падам в бездънна яма,
там, зад величествения 

                                   бряст.

© Георги Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??