27 jul 2007, 14:57

Болка 

  Poesía
445 0 3
Къде си, до болка те ревнувам,
сама от тебе се отдалечавам
и все не мога да повярвам,
че само аз те заслужавам.

Когато си безкрайно нежен,
пак нямам в теб доверие,
разпалвам огъня враждебен
от покълнали съмнения.

Може да греша и да са излишни
страданията ми безмерни,
може да разцъфне като вишна
любовта ни някой ден пречистена.

Сега, макар да се обричам
на тъга и ревността да ме боли,
очаквам те и те обичам,
приемам те такъв, какъвто си.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??