10 may 2007, 9:34

БОЛКА 

  Poesía
1073 0 28
Самотата го побърка, взе му всичко.
Замлъкна след последния рефрен.
Звезди, луна, тъй чакана целувка
открадна си за сбогом в този ден.
Искрата във очите му залезе,
прегърна се със свойта тишина.
Проблесналите - обич и доверие,
прибра на тъмно в своята душа.
Усмивките от щастие... изряза
и спомените с вятър заличи.
Със болката закърпи свойта вяра,
сърцето си помоли... да мълчи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??