Всичко беше прекрасно, чудесно
изпълнено с радост, шеги и закачки,
изглеждаше лесно.

Животът ми беше изпълнен с надежди,
усмивки, мечти, но не очаквах, че ще
последват сълзи.
И в мига, за които бленувах, жадувах
в захлас, разбрах цялата истина и останах
без глас.

В този момент всяка усмивка се превърна
в тъга, всяка надежда в сълза и всяка мечта
в прах от пепелта.

Изпитвах щастие, но вече го няма,
изпитвах любов, а тя превърна се в драма.

И ярост и мъст, и злоба и болка
сърцето ми завладяха и чашите пълни
с лъжи до горе преляха!

Бушуват в мене вълни и се питам;
Защо това ти ми причини?
Моля те... просто кажи!

А болка голяма, яростна, зверска
в мене гори, аз исках с тебе да бъда,
но ти друго реши.
И смирено наведох глава.
Исках всичко, което изпитвах в този момент,
да изкрещя!

Но от болка силна аз нямах глас,
само сълзичка-едничка се отрони
от очите ми в този час.

Харесваш ли я? - хайде, кажи!
Обичаш ли я? - моля те... сподели!

Ти нищо не каза... само това:
''Не те мислих за такава!",
а аз те попитах: А за каква?

В този момент ти замълча
и усетих, че те губя просто така.
Аз нямах сили да продължа,
защото знаех, че всяка твоя
дума щеше да бъде лъжа.

И отново тази болка проклета
в мен се появи.
Аз се боря с нея, но тя не спира - Уви!!

... Краят дойде и "Чао" ми каза,
но болката в мене все още ме изгаря.

Свърши всичко!!!
Приключи накрая, но сърце
аз вече си нямам и що е любов от болка, не зная!?

Бъди щастлив!!! Аз ти желая, но дали аз някога
ще бъда щастлива...
... просто НЕ ЗНАЯ!!!