Любовта по тебе ме гори.
Нямам сили аз да те забравя.
Болката душата ми мори.
Времето развръзката забавя.
Ти си имаш вече свой живот.
Знам, че трудно е за мен да мислиш.
Трябва да съм пълен идиот
да очаквам пак да се размислиш.
Позволи ми - чуй ме! - днес поне
мислено при тебе да пристигна.
Да разпрегна белите коне -
с тях в покоите ти да надникна.
Помня го рождения ти ден -
няма скоро аз да го забравя.
Той утеха днеска е за мен,
щом честитка мога да направя.
Нека трепне твоето сърце.
В тебе траен спомен да остане.
Да погаля твоето лице...
Болката във мене да престане.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Поздрави от мен!