Болка по теб
Вината ме изгаря,
аз сам си я причиних,
миналото ни се затваря,
път общ не открих.
Ти беше момиче,
аз пък дете,
и като нежно кокиче,
пролетта ни дойде!
Любов миловидна,
светът ни откри,
искрено любвеобилна,
ти с живот ме дари.
С болка си тръгвам,
споменът ми тежи,
любовта си изтръгвам,
бъдещето празно лежи.
Нищо не остана,
всичко отлетя,
и като стара рана,
животът ни осиротя!
Наивни и млади,
там някъде си живеем,
и с нежни балади,
за любовта си копнеем.
И ако ще да има рани,
животът наш ще продължим,
макар да не сме избрани,
пътят си двама да извървим!
28.02.2015г.
© Зеленко Зеленков Todos los derechos reservados
пътят си двама да извървим!"
Често срещано явление, но животът продължава! Хареса ми!