10 may 2009, 8:56

Болката 

  Poesía
608 0 2

Любовта е болка,

а болката е живот.

Потънал в тази клопка -

ограбен, изоставен, на душата роб.

 

 

Жално и тъжно сърцето ридае

след като по пътя поел.

Пак излъган, изигран,

в прахта захвърлен, неоправдан.

 

 

Лошото е, че се сближаваш.

Себе си,душата си отново отдаваш.

На доверието, на искреността

твърдо залагаш.

 

 

И накрая... Жестоко съжаляваш.

 

 

Тази болка, вече позната,

не спира да оголва душата.

С нея тя се храни,

оставяйки дълбоки, кървави рани.

© Дияна Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дидиии натъжи ме болката ти!
    Бъди оптимист, винаги има утре!
  • Не може любовта да те боли!
    Боли ли – значи бъркаш я със друго...
    Виж, краят й, понякога горчи,
    но значи само да очакваш друга
    Желая ти го от сърце!!!
Propuestas
: ??:??