9 sept 2007, 14:41

Болката на слънцето 

  Poesía
5.0 / 6
578 0 7
Слънцето надникна далеч зад хоризонта,
някога с усмивка, но днес със плач студен.
След толкова борби, сега предаде фронта,
защото му омръзна да се ражда всеки ден.

То галеше с лъчите си копринени реки,
разресваше полята, рисуваше живот.
Талант красив, единствен! А кой го оцени?...
О, кой ли би прогледнал сред този сляп народ!

Слънцето погледна и в небето си потъна,
отправи лъч прощален, на края посветен.
И викаха го дълго, но то не се завърна,
защото му омръзна да умира всеки ден.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas