Усилва се болката отляво.

Тя си е такава -

пулсираща, тръпчива,

силна или вяла

като есен влажна,

но и мълчалива

/не казва колко ми остава/.

А за мен е важно,

събирам още всичко

разпиляно ...

Дали ще мога

букет да оформя

за гроба ми

от всичките души-лица,

разпалвали огъня ми,

подали ми ръка,

когато вълците ме глозгали?

Как да отнеса

зад завесата оттатък

толкова любов

само като спомен

/без остатък/?

Питам болката ...

Човърка нещо и мълчи!

Тя не знае, гòрката,

когато стоиш на прага,

как опиянява дрогата,

да си още жив ...