Болката ще скрия

(По нови пътища)

Тази вечер мъката си ще прикрия,
болката в дъжда ще скрия.
С уиски кехлебарено и ароматно
горчивата любов
да изтрие безвъзвратно!

Ала болката лесно не се отмива,
от спомените с теб отново ескалира.
Устата ми от чашата отпива,
но съзнанието миналото не изтрива

Хладен дъжд навън вали,
а душата ми сломена
кой ще утеши?
Небето сиво гърми, трещи сърдито,
а в мислите мои изплуваш упорито.

Животът ми е мъгла във мрак,
вместо напред - движа се назад.
За мен светът стана Ад,
когато на любовта ми сложи праг.

От спомените само болката остана,
все по-голяма става тази рана.
Сълзите от очите падат
и попиват в душевния, пустинен пясък.

Боря се в минало да те превърна,
радостта от живота да си върна,
с усмивка на лице да го прегърна,
по нови пътища да тръгна.

Но как по пътищата нови да вървя,

щом  духът ми в пясъка  потъва,

любовта в скалисти планини
отново се препъва,
а вятър силен  безжалостно я сгъва.

Сърцето мое ти хипнотизира,
дори  по пътищата нови
пак ще търси твойта диря.
И ще търси, и ще те сравнява,
ала да те забрави няма да успява

Хвърлям до дъно чашата изпита,
душата като хармоника е свита.
Далеч от тебе ще се скита
по широкия свят, свободна ще е птица.

И зная в настояще миналото
не трябва да превръщам,
ала повече от всичко
искам да си тук
и да те прегръщам!

Посветено