Бона сера, сеньорита Самота,
е, няма как, добре си ми дошла,
изпуснала си полета за Рим,
до следващия, дай да пием джин.
Ех, Бона, сеньорита Самота,
приличаш ми на статуя на Свобода,
лисица стара си, излъчваш суета,
не си за вкъщи с плетка във ръка.
Преди години, сеньорита Самота,
от тебе бягах като от оса,
а ти великодушно ме изпращаше,
дори билетите за никъде ми плащаше.
Не вярвах, че ще дойдат времена
и с тебе ще си бъбрим, ей така,
прости ми, сеньорита Самота,
но мислех, че от скука ще умра.
.
Тепърва имам много да ти казвам,
как с някои самотна двойно се оказвам,
но късно е и хайде да си лягаме,
че утре в Рим от самота ще кацаме.
© Ивон Todos los derechos reservados