17 nov 2009, 10:19

Борба 

  Poesía » De amor
1114 0 9

Нещо май застана между нас,
магия черна или тежка мисъл.
Обви ме облак и с оловна власт
да ме погълне бе си го намислил.

Реши, че може да изсмуче  той
на бавни глътки любовта ми.
Забиваше отровни  шипове безброй
дълбоко и болезнено в плътта ми.

Дълбаеше  сърцето със свредло
и вопли чакаше болезнени да чуе.
Но не позна, от там, като в гнездо,
възраждаше се ново чувство лудо.

Проби стената смело, лъч навлезе.
Магията прониза  с светлина.
А тя се сви, изсъска от безсилие
и в пъкъла невидим  отлетя.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??