Паднал отдавна и оттогава пълзи
а съдбата над него рони сълзи
с години го гледа как се мъчи
и как болката постоянно го дъвчи.
Но той не спира и не се предава
напредък няма но не се отчайва
но болката е гладна и продължава да яде
и все по настървено да гризе.
Но той пълзи и тунела търси
за да има ориентир опипвайки го с пръсти
а за светлина във края му не се и надява
защото прекалено отдавна се спасява.