Две свещи горят. И през вятър се борят

да останат живи, искра до искра.

Светлинките им блуждаят и восък се рони,

но искрите целуват полумъртвия огън

и горят нависоко, като златни пера.

Златни пера на восъчна птица,

прикована самичка в небе от зъл мрак.

Крилете и молят за слънчева диря,

стремят се нагоре, но нещо ги спира -

прекършва ги вятърът, пак и пак.

Жесток и студен, той на Север живее,

и идва бездушен, със устни от лед,

да удуши златоперата птица,

да угаси всяка смела свещица,

горяща във мрака студен и проклет.

И ето, перата златисти се ронят,

а восъкът капе на бели сълзи.

Свещиците още горят. И се борят.

И пламък във пламък започват да топлят,

но вятърът само със дъх ги гаси...