Прехвърчат парещи искри,
пристъпвам боса по жарава...
Играя танца до зори
и искам всичко да забравя...
Душата ми е празен храм.
Кога ли болката ще мине?
Най-страшно е да бъдеш сам
с присъдата да си невинен...
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados
жарта потушава болката...
с обич, мила Вилдан.