Бушува в мен сърцето
като че е бурното море.
Денем е като слънцето,
нощем - звездното небе.
Дъното ми се разтваря,
чувства волно извират.
Небето също се отваря,
мечти към него политат.
Залеза и изгрева са в мен,
пътека съм от цветната дъга.
Всичко носи смисъл огнен,
щом сърцето го издига.
Песента, която слушам
е зовът на моето сърце.
Миг, в който се влюбвам,
порив, роден от слънце.
Бел. на автора: Добавих четвърта строфа по молба на читател.
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados