Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
21 may 2019, 8:29

Босоногата 

  Poesía » De amor
577 11 24

Обикнах Огъня,

не чувствах как

 гореше ми крилата

нощите във ден

превърна

в дим отлитна

Самотата.

Пламъците,

търсеха сърцето

жаравата,

светлееше безмълвна

по нея Любовта

вървеше,

към светлината

босонога тръгна.

Къде е Огънят,

само прах остана

вятър завистливо

пепелта отвява

само на Душата

липсва и забрава

и по мен следите,

тлеещата рана.

 

Май,2019г

Варна,Гавраил

 

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сърцето е ранено, болката е завинаги! Поздравления, вълнуващ стих!
  • Гавраиле,изпрати ми,ако желаеш имеил да ти кажа нещо. Чрез сайта е невъзможно! Извинявай
  • Мариана,Пепи,Пепи Г,Ангелче,Василка,Ирина,Дочка Г,благодаря на всички ви за оценките и хубавите думи.Желая на всички хубави майски празнични дни.
  • Росица,благодаря че почувствува образността на Босоногата.Хубави празнични дни!
  • Дочка В.,могат ли да се лекуват такива белези?Не знам!При мене не се получава.
  • Надежда,красотата понякога е и тъжна.Благодаря за посещението.
  • Красимира,много хубави и точни думи има коментара ти за Босоногата.Благодаря ти!
  • Руми,Създателят не напразно ни е дарил това невероятно чувство Любов.Дори огънят е безсилен пред нея!Благодаря за коментара!
  • Ваня,поздрав и на теб от мен!
  • Стойчо,сигурно си прав за човека и боговете но и човек и бог са изпитали силата на двете стихии-огън и любов.Най страда душата!
  • Ангеле,благодаря ти,Приятелю.Винаги ме насърчаваш.
  • "...жаравата светлееше безмълвна
    по нея Любовта вървеше... "
    Написано с любов.
  • Който обича и не се страхува от морските стихии,така се привлича и от огъня,дори да усеща,че го изгаря....Също както пеперудите,привлечени от светлината,но те едва ли "знаят"че тя пАри!....А щом води любовта....и болката и раните се забравят!Все такива ги пишеш,Гавраиле-лаконични,но съдържателни,болезнени,но оптимистични!
  • Силно! Поздравления!
  • Въздействаща образност. Поздравления, Гавраил!
  • Нестинарска любов... За цял живот оставя белези...
  • Красиво описани чувства! Въздействащо! Поздравления, Гавраил!
  • Тъжно и красиво!
  • Босоногата оставя тлеещи рани и след пламъците "само прах остана", но в пламъка е топлината, защото там е сърцето, което обича!
  • Понякога обикваме пламъците на огъня толкова силно, че дори не усещаме как ни изгарят... а после боли! Харесах стихът ти, отново образен и въздействащ, както винаги!
  • Рана след рана, жарава след жарава,
    гори не гори - обречен си да продължаваш!

    Босоногите и самодивите от дете са ми останали като най-красивите и загадъчни същества, ония от извора на белоногата и "самодиви в бели премени",
    Поздравления!
  • Поздравления, Гавраил!
  • Малко са последователите на жаждата да даряват огън днес... Човек е предпазлив, след като Боговете наказаха Прометей! Може би дързостта на любовта е част от всеки живот?! И когато обичаме изгаряме в "огън от любов"! Душата носи белезите, особено опустошителните,но сладки пътеки към божественото начало! Само човек изпитал Любовта с главна буква може да сподели в спомени изживяното!
    Браво, Гавраил!
  • Еха Поздравления ,Приятелю!Рисуваш с любов!!!
Propuestas
: ??:??