Днес си име. На град, на площади.
И върхът най-висок на Балкана.
И небето. И стих. И балада.
Векове подир мен ще останеш!
Облечи си пак простите дрешки.
Ти си Христо: любим и баща!
И върни си пак ръста човешки,
свойте двайсет и осем лета!
Те ще тръгнат след твоите думи,
те са млади. И с песен – на смърт!
Що ви чака? Стаени куршуми
и засади под път и над път. ...