6 ene 2015, 23:40

Ботев 

  Poesía » Otra
1668 2 7

Такива като него нямат гроб!

Те просто се взривяват и се пръсват!

И в своя взрив отрекли цар и бог –

епохите след себе си разтърсват!

 

Такива като него само могат

във свят, населен с мраз и тъмнина,

да сеят във сърцата жар и огън,

тъй както се засяват семена!

 

Смъртта – безсилна да го заличи,

със светъл ореол го възкресява!

И диво гледат двете му очи!

И словото му пак ни подлудява!

 

И бликат, слизат, идват от Балкана

магическите, страшните му строфи!

А цялата земя пред нас е... рана –

от Вола, чак до гордия Калофер...

 

Да паднеш сиромах и воевода

в прегръдка на куршум! Без страх! Без поза!

„.... Тоз, който падне в бой за свобода...!”

Това е – другото е проза.

 

След себе си той вечно ще ни води

на времето в неспирния въртоп.

И той е там - където е народа!

Такива като него нямат гроб!

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??