Ти си мъжът,

аз - жената,

в една раковина събрани -

на морското дъно безкрайно,

поделяме обща вина.

Участваме плахо в игра.

Има си име - Живот!
Поддържаме, пазим от вятъра

нашата обща искра.

Палим я често с думи обидни,

много пъти дори с кибрит.

Съжаляваме и с най-нежни ласки,

забравяме трудните дни.

Зарове хвърляме - (рядко шестици),

много често съдбата ни удря шамар.

Не е страшно. Трудности гонят ни,

петите кални, одрани -

смъкват и тъпчат със злоба и ярост

непосилния товар.

Важно  е, че ни има,

в сърцата обич безкрайна носим с жар.

 Вярваме и се вричаме на своя другар!

сърцата