На четните страници в моята книга –
със златни винетки сонети
сърцето изпява, а после животът 
от тях ще си прави конфети. 

Нечетните страници в моята книга –
на черен фон с буквите бели –
отново конфети си прави животът
от моите тъжни поеми.

Сега съм попаднала в страница-вложка –
с такива красиви картинки!
Преди на конфети да станат, ще сложа
предупредително листче.

На него ще пише: "Не драскай, не късай,
недей да си правиш конфети!
Това ми е скъпо, недей го съсипва,
преди да го хвърля в мазето!"