Валери_Станков (Валери Станков)
1463 961
8 abr 2023, 9:25

Брат ми, Музикантът 

  Poesía
264 3 4

БРАТ МИ, МУЗИКАНТЪТ

 

... казвахме му Музиканта,

който свири из града,

бликаше си му талантът –

чиста изворна вода,

гледах пръстите му луди

как трептят във менует, 

и цигулката му буди

булеварда сутрин в пет,

старичък му бе костюмът,

но пък спретнат бе, и чист,

щом е трезвен, свири Шуман,

иначе подкарва Лист,

беше сух, изпит и бледен,

 

и небръснал се цял век,

с него сутрин – точно в 7,

хапвахме един бюрек,

но защо това човече

тази сутрин не дойде, 

и дъждът край мен потече –

ледена вода в биде,

снощи в Морската градина,

сред алеите с цветя

Музиканта се спомина

и градът осиротя,

дигнах мъртвата цигулка

и в душата си я скрих...

 

Сбогом, брат! След дъжд качулка

те изпратих с тоя стих.

 

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "дигнах мъртвата цигулка
    и в душата си я скрих...

    Сбогом, брат! След дъжд качулка
    те изпратих с тоя стих."
  • Казват, че докато някой ни помни, сякаш сме живи...
    Много емоционално!
  • Толкова човешки и майсторски написано, поезия, поезия и пак поезия.

    дигнах мъртвата цигулка
    и в душата си я скрих...

    Сбогом, брат! След дъжд качулка
    те изпратих с тоя стих.
  • Красиво и истинско, човешко, братско, докосващо стихотворение. Сякаш и аз бях с вас, слушах музиката и любовта, бликаща в душите ви. Пеперудено-красиво, нежно-прощално, небесно-смиряващо.
Propuestas
: ??:??