Изтръпвам... Усетих сянката ти в гръб, Братò.
Дори в нощта ноктите ти капят по моето чело.
Идваш малко късно с този дъждобран, Братò.
Дъжда премина през мен преди години сто.
Не приближавай в гръб с ножа си, Братò.
Между теб и мен има една идея разлика.
Ти искаш душата ми, не кожата, Братò.
Но не днес. Не ми разваляй празника!
Ето отсреща, има бар, Братò.
Пий там до полунощ.
Aз сетника си ще празнувам.
Идваш късно, но съм още млад, Братò.
Последните си часове
аз искам да ги излудувам.
(...)
Секунди точно три до полунощ,
Отваря барът вратата широко,
Черен дъждобран, наточен нож,
Повалят духа ми отвисоко.
В сетната си секунда си спомних,
Усещайки дъха ти на сливова,
Всички мои дни на Бездомник.
Знаех си, че ти ще си Дявола...
© Атина Платинова Todos los derechos reservados