7 mar 2008, 17:43

Братството на Черната кръв  

  Poesía » Otra
563 0 1

Братството на Черната кръв

 

И ето, мракът пак се спусна над земята,

събуждайки всички нощни кошмари.

Дали са зад ъгъла на уличката

или под леглото, дето малко дете спи?

Спи, няма смисъл да се бориш -

скоро и твоят час ще настъпи.

 

Някой, той бе жив, но вече не.

Получи дар - целувката на смъртта.

И сега с нови сили и жажда неутолима

той броди из света, сам, но не самотен.

Защото той знае, не е единствен,

сред сенките той открие новите си братя.

 

С черна пелерина – ангел на смъртта,

той се спуска със сила над света,

Очакващ го, треперещ... ужасен...

Бъди готов, простосмъртни,

защото се изправяш пред съдбата си

и краят ти няма да бъде толкова светъл.

 

Защото те са братство черно,

по-черно от самата нощ безлунна.

Душите им спасение не ще открият,

черни като кръвта във вените им.

Отхвърлени от света, Адът им е дом

и сред пламъци кървави царуват.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??