БРАТЯ В КАВИЧКИ
... когато се развидели – и сетните таксита тръгнат,
харман от дрипави поли върти над мен луната кръгла,
а Варна буди се от сън – от камасутри премаляла,
тогава аз излизам вън – да се развея през квартала,
додето няма жив човек, освен с метлите три Айшета,
от фурната един бюрек деля със глутница от псета,
здравей! – пред стария хотел ми казва травеститът Гошо,
и бодигардът нискочел – и малко чел, ме гледа лошо,
и – полудял от самота, и – озверял от недоимък,
мечтая хубави неща! – например, по-човечен климат,
нима из тоя вълчи свят сме "братя" само във кавички?...
Кога ще е добър денят? – да го живеем с обич всички.
© Валери Станков Todos los derechos reservados