Бравата (Призма 43)

4 ago 2007, 12:45

Poesía

589 0 3

БрАвата
Сам.
На края на света.
Сред море и чужди хора.
Тъжни дните си следя,
между утро и умора.
Оглушала родна реч.
Онемели букви свидни.
Както над Дамокъл - меч,
часове висят безстидно.
*
Не надеждно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Бравата (Призма 43)

Искате да прочетете повече?

Propuestas