19 ago 2018, 22:37

Бразди в просторите 

  Poesía » Otra
309 0 4
Нечакан, натрапчив, предвиден
полепна в косата ми белият сняг.
И той - като цвят - ми е свиден,
защото ме прави и мъдър, добряк...
И мина животът - вихрушка,
на кънки житейски по тънкия лед.
И като неонова крушка
светлееше в пътя пред мене напред.
Торбата - със спомени пълна,
пренесох през дните със голи ръце.
Духът ми от огън покълна
и блесна пред Бога със ново лице. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??