Човекът беше си редовен, значи...
Преди неволята да го възседне,
човекът беше си редовен, значи.
На приказка във кръчмата ще седне,
а нощем и жена си ще закачи,
дърва за огрев ще стъкмù навреме,
и зелето за зимата ще сложи,
над чашка вечер може да подреме,
властта ще псува, ако се наложи.
Но го удари кризата жестоко,
плесница звучна му залепи здраво.
Изохка ей тъй - издълбоко,
звезди по пладне той видя наяве.
Във кръг порочен неусетно влезе
от заеми и лихви, ипотеки...
А онзи със рогата се изплези
и бутна го в затънтена пътека.
Не закъсня умът да абдикира,
остави го самичък да се справя.
По нанадолнището, без да спира,
животът му директно се отправи.
От сутрин, гледаш го, се щура в двора,
през час, през два при кравата ще влезе,
за лоша хигиена във обора,
със гневни думи той ще я нареже.
И на кокошките ще дръпне слово,
че закъсняват всеки път с яйцата
и ще ги смъмри бащински сурово -
с излишен шум надуват му главата.
Ще продължи нататък с инструктажа
на спящото безгрижно старо куче.
На него най-подробно ще разкаже
какво от утре нему ще се случи,
ако охраната я кара вяло.
А то невъзмутимо ще се вдигне,
проклетото, така се е ояло,
и до дувара заден крак ще дигне.
Пред телевизора унил ще седне
с тревога за озоновата дупка...
Пък синоптичката - момиче бледно,
ще го подсети: "Де изчезна Любка*?"
Последната цигара ще изпуши,
със поглед мрачен, във небето вперен.
"Брей, пущината!...Как ще я запушим?...
Такава кръпка ...как ли ще намерим?!...
* Любка Кумчева - известна ТВ синоптичка от близкото минало.
© Роберт Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря на всички, които отделиха от времето си да четат и коментират!...
-
Ами, побъркваме се от проблеми! Не само дяволът е виновен, нали? Харесах!
-
Даже само първата строфа е достатъчна - преди да ни възседне Рогатия, сме човеци.... после забравяме кои сме!
-
Темата ме вълнува, затова допълвам предишния си коментар: ако също всеки върши и изисква правото и доброто и общува и се обедини с другите хора - тогава можем да очакваме нещата да си дойдат на мястото! Че какво толкова е нужно?!
-
Сякаш го рисуваш Роби а не го пишеш в стихове, толкова реалистично звучи, че като затворя очи и си представям - милата родна провинциална картинка. Ти да не би и да си художник освен всичко друго ! Поздрави за свежия хумор и от мен.
-
Много умело представяш действителността! Но каква полза от посочване на проблемите, без да се дава разрешението им? Бих искал да знам, ако има нещо такова между редовете - покажи ясно, какво мислиш и какво предлагаш! За мен е ясно едно - не рогатия, кризата и разумът са виновни за положението, а хората. Хората, които се затварят в себичния си живот, и даже предпочитат да общуват с животните, защото е по-лесно. Ако всеки си напъне разума, здраво се хване за работа и стисне рогатия за гушата, тогава живота пак ще стане редовен, значи...
-
Отново ми достави удоволствие, Роби! Но май ще трябва по-сериозно да се замисля за онова, което се крие между редовете
Поздравления! -
При теб намирам онзи слънчев отблясък от човешкия опит, който ми дава основание да повярвам в силата на преживяното от друг. И да я използвам за да събудя моето вярно куче- волята. Благодаря, Роби
-
Реалност и болка.Осъзната действителност... Браво Роби!
-
Добре си нарисувал картинката на новият ни живот, Роби! Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
