Преди неволята да го възседне,
човекът беше си редовен, значи.
На приказка във кръчмата ще седне,
а нощем и жена си ще закачи,
дърва за огрев ще стъкмù навреме,
и зелето за зимата ще сложи,
над чашка вечер може да подреме,
властта ще псува, ако се наложи.
Но го удари кризата жестоко,
плесница звучна му залепи здраво.
Изохка ей тъй - издълбоко,
звезди по пладне той видя наяве. ...