Колко години я гледам тази бреза?
Застанала точно срещу моя прозорец.
Разлиства се, цъфти, гине и се възражда.
И все там си стои. Като паметник.
Колко години през тоя прозорец гледам?
Всяка тъмна вечер, всяка несподелена нощ.
И винаги отсреща е все същата бреза.
Все така замряла, сякаш не се движи светът.
Брезата, разперила бели клони за прегръдка,
Все така оголена и непрегърната си стои.
Вдигам наздравици пред прозореца за нея,
И двете сме сами. Тя е вечна. Аз съм временна.