Гордо поклаща стройна снага
разперила клони белокора бреза,
а до нея на две се превила
натежала от плод една слива:
– Ой, ти, късокрака сливо,
хем си ниска, хем си крива,
панорамата ми загрозяваш,
да се селфна с теб – не ставаш!
– Може да съм ниска, кривокрака,
ала с плод приведена ми е снагата!
Ти живей си безполезна, но красива,
докато дървар те отсече,
та веднъж в живота си, макар нежива,
но полезна да си някому поне!
© П Антонова Todos los derechos reservados