Среброкори, тънички и нежни,
тъжната ви орис е такава.
Есен ви разплаква неизбежно,
купчинката златна се смалява,
носена от вятър непокорен,
спомен жив като светулка свети.
Брезов сок по жилите, до корен
и гнезда от птичета заети.
Някъде на юг сега са всички,
по небето облаци се носят.
Тихо спят премръзнали брезички.
Лятото къде е? - е въпросът. ...