В тишината на нощта, той зловещо мълчи.
С крачки бавни се приближава до целта.
Сенки страховити в мрака танцуват,
дори самият мрак се страхува от това.
Бродник самотен, зъл, със стъпки тежки,
стъпва в калта, и само очите му зловещи
се виждат в нощта!
Сърцето му бие, а душата му трепти.
По пътя забравен крачи с огън в очите.
Зловещи шепоти от мрака го напътстват.
А покрай него древни същества
в сенките се крият
и наблюдават своя господар как върви.
Очите им блестят, жадни за човешката плът.
Къде е светлината? Къде е утрото,
да ни избавят от приближаващото зло?
Вятърът шепне, предвещава смъртта.
Стъпки в калта оставят следи мрачни.
Всеки шепот от миналото
е призив да се спасявате от идваща беда.
Вълци вият яростно в глухата нощ.
Кръвта на бродника ври и кипи.
Сънища разбити, страхове неразкрити,
кошмари безкрайни в тъмнината се раждат.
През мъглата лъщи лунната светлина.
Тя следи бродника с интерес,
иска да види дали пак
безнаказано ще извърши своите дела.
В сърцето на нощта бродникът е сам,
скрит между сенките в страшния капан
на омразата и отминалите времена.
Забравени души искат да го вземат,
като черни димки в мрак го обгръщат.
Но той не се дава, с всеки миг ги ужасява.
Бродник в нощта що е страх не знае,
целта си преследва, и уви, няма кой да го спре.
Сенките го следят като ловци безпощадни,
и ето че той отново ще победи.
Но в сърцето на мрака се ражда надежда.
Светлината не угасва, дори в най-тежка беда.
Бродникът продължава, но ето че лъч светлина
се прокрадва от небето. Утрото настъпва, и изведнъж
бродникът, ужасен, се изпарява като дим.
Тази нощ той не достигна целта,
но уви, следващата нощ пак ще дойде,
и този път едва ли душата, за която идва,
ще извади този късмет.
© Райън Петроу Todos los derechos reservados