Броя си стотинките, залците в чая
и пълни столòве край празната маса.
Другарят, със който превзехме безкрая
и другият, дето до трън ме опàсе.
Броя и онези, които отплуваха,
доволни, че взеха си пътьом трошица.
И другите също, които целуваха
не мене, а дявол - за клисави трици.
Броя със приятел въздишките мъртви.
И тихите, меки сълзи твърдо пием.
Със другите бройката хич не отърва –
след първата чаша си тегнем. И трием. ...