3 ago 2012, 11:28  

Броня 

  Poesía
1448 1 2

                Броня

 

Бронята, с която съм навлечен,

е моят начин да се скрия от света,

но не с рицарски доспехи съм облечен -

обгърнат съм със... самота.

 

Защото аз отдавна съм разбрал,                      

че ако искам да избягам от света,                    

не ми е нужна купчина метал,                         

а стабилно построена в мен стена.

 

Така предпазен съм от изневери,                    

несподелени чувства и предателства,      

не контактувам с подли лицемери,                

но и лишен съм от приятелства...

 

Доброволно от света се изолирам,                  

за да не бъда лъган, нараняван -  

така опасностите ужким спирам,

ала сякаш май се заблуждавам...

 

Всъщност раната нанасям си я сам,

а тя така е още по-дълбока...                

Щастлив да бъда винаги не мога, знам -       

реалността това е – грозна и жестока.

 

Но макар и много хора днес да са фалшиви,

зная, ще намеря все един,

с който да направим дните си красиви         

и броните си да свалим!

 

 

 

© Калински Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  3413 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Май се опитваш сам да се разбереш. Ами разбирам те и аз така правя. Продължавай да опитваш, така ще ме караш да следя процеса. И за сега успяваш.
  • Тъжно, все пак слек оптимизъм!Допадна ми!
Propuestas
: ??:??