Батка, баткаа... Така я закършихме.
Пак добре, че ракията пивка.
Лековитите думички свършиха.
Аз минавам на крива усмивка.
Махам дните с лошите спомени.
И не става въпроса да хленчим,
но накрая броим ококорени:
– Как е, батка, остана ли денче?
Не са много. Но сме доволни, че
има някои – два в един, слети.
Който иска да има повече,
да си брои часовете. ...